Очевидно вирус А е с извънземен произход и попада в атмосферата предимно през нощта. Установено е, че 92% от случаите на заразяване с вирус А стават във възрастта от 11 до 18 години. В тази възраст нощното съзерцаване на звездите е особено опасно. Първият признак на заболяването е непреодолимото влечение към научно-популярната литература по астрономия. Скоро настъпва и втората фаза на болестта, характеризираща се с преход към практическа деятелност. Понякога нещата се ограничават до изучаване на съзвездията и разглеждане на луната с взетия на заем от съседите бинокъл. Но често заразеният се опитва, за ужас на родителите си, да направи сам средство за наблюдение - дейност, свързана с парчета дебело стъкло, абразиви, мръсотия и безпорядък в къщи. Именно на този етап от заболяването вирусоносителите охотно се обединяват в астрономически клубове. От родителска гледна точка строителството на телескоп причинява само неудобства от битов характер, а отсъствието от къщи във вечерните часове е неизбежно, когато детето тръгне на срещи вместо на наблюдения. По-страшно е разбиването на родителските надежди за избор на достатачно переспективна или поне прилична професия. Съобщението на чедото, че астрономията е любовта на неговия живот и то не иска никаква друга професия, прозвучава на ужасения родител по същия начин, както да речем съобщението, че постъпва в манастир.
Най-лошо постъпват тези родители, които активно противодействат на увлечението по астрономията и така само повече го укрепват. В повечето случаи родителските тревоги са напразни - болестта преминава сама и само нездравия интерес на някои към летящите чинии напомня, че някога, в младостта си те са преболедували от вирус А. А ако за съжаление болестта се задълбочи и приеме хронична форма, най-добрата терапия, която дава положителни резултати е постъпването на чедото в катедрата по астрономия към Софийския Университет. Почти веднага след започването на редовните занимания по астрономия, симптомите на болестта рязко отслабват, а към пети курс даже при най-запалените наблюдатели на метеори изчезват и последните признаци на интерес към звездите. Това, че в дипломата на завършилия висшето си образование пише "специалност астрономия" не е страшно - опитът показва, че такива хора много успешно се реализират в най-различни професии. Даже ако случайно попаднат на работа в Института по астрономия или в някой Планетариум, в никакъв случай не трябва да се считат за болни, тъй като отдалечените галактики никога не засенчват хилядите важни и неотложни проблеми, с които трябва да се справят в трудното си ежедневие. Не бива да се бърка техния изнурителен труд на телескопа с щастливото съзерцание на небесните красоти - разликата е същата както между удоволствието от риболова през уикенда и работата в завод за рибни консерви.
Ето такива са съветите на руския лекър, к.м.н. Олег Кулярчик към загрижените родители на младите любители на астрономията. Всъщност излиза, че повод за безпокойство няма.
ОФИЦИАЛНО "БОЛНИ" И ДИПЛОМИРАНИ АСТРО-ЛЮБИТЕЛИ ОТ МАК "СОТИС"
1. 1976г. Валери Попанастасов - "Фотографиране на Луна"
2.
1977г. Захари Шумков - "Слънце. Влияние на слънчевата активност
върху Земята."
3. 1977г. Съби Кичуков - "Слънце. Вляние на слънчевата активност
върху Земята."
4. 1977г. Марияна Панайотова - "Космогония на слънчевата система."
5. 1978г. Мария Свиркова - "Слънчевата активност по наблюдение
на слънчевите петна през периода юни '77 до август '78г."
6. 1979г. Снежина Аврамова - "Астрономическите представи на българите
през вековете."
7. 1982г. Таня Николова -"Имал ли е човекЪТ по нашите земи през
епохата на енеолита календари?"
8. 1982г. Шинка Спилкова - "Визуално наблюдение на пълното лунно
затъмнение от 9.01.1982г."
9. 1982г. Ганчо Николов - "Фотографично наблюдение на пълното лунно
затъмнение от 9.01.1982г. Фотографиране на Слънцето."
10. 1983г. Ваня Лазарова - "Слънчеви затъмнения."
11. 1984г. Диана Андреева - "Слънчевата активност през 1982г. по
зарисовки на слънчевите петна."
12. 1986г. Вера Христева - "Астрономическите представи на възрастното
население в Среднородопския край."
13. 1986г. Людмила Сустова - "Каталог на интересните обекти от
северното полукълбо."
14. 1986г. Васка Ташева - "Каталог на интересните обекти от северното
полукълбо."
15. 1986г. Елена Аврамова - "Каталог на интересните обекти от северното
полукълбо."
16. 1987г. Георги Маринов - "Пасаж на Меркурий."
17. 1987г. Емилия Петрова - "Фотографски наблюдения на слънчеви
и лунни затъмнения през периода '75-'86г."
18. 1989г. Десислава Давидова - "Слъчевата активност около епохата
на минимума на 21-я и на възходящия клон на 22-я цикъл."
19. 1989г. Йорданка Василева - "Слъчевата активност около епохата
на минимума на 21-я и на възходящия клон на 22-я цикъл."
20. 1991г. Боян Иванов - "Визуално наблюдение на метеори с невъоръжено
око."
21. 1991г. Елена Данева - "Определяна оптималните условия за фотографиране
на Луната, планети и Слънце със системата огледален фотоапарат Pentacon
Six 60/60 мм и обектив Practicar 5.6/1000 мм."
22. 1991г. Елена Калоферова - "Резултати от изследване на Халеевата
комета с АМС"
23. 1991г. Иван Драганов -"Резултати от изследване на Халеевата
комета с АМС."
24. 1992г. Елена Ингилизова - "Слънчевата активност около епохата
на максимума на 22-я цикъл."
25. 1993г. Десислава Белевска -" Галилео Галилей."
26. 1994г. Мариян Балевски - "Нестационарни явления на Луната."
27. 1995г. Марияна Аврамова - "Фотографска фотометрия на свръхновата
в М81."
28. 1995г. Милена Пешева - "Методика за регистрация на редки астрономически
явления."
29. 1996г. Вера Кехайова - "Рентгенови източници в Галактиката."
30. 1997г. Костадин Попанастасов - "Визуални и фотографски наблюдения
на кометата Hale Bopp."
31. 1997г. Елмира Митушева - "Рентгеновият пулсар ХPer."
32. 1997г. Десислава Карабова - "Фликеринг на звездата T Coronae
Borealis."
33. 1998г. Радостина Георгиева - "Магнитните бури и здравето на
човека."
34. 1998г. Дечо Чакъров - "Окултации на звезди от астероиди."
35. 1998г. Димитър Георгиев - "Черните дупки във Вселената."
36. 1999г. Евгения Хаджигенчева - "Електрофотометрия на звездата
AE Aqr."
37. 1999г. Иван Рангелов - "CCD-наблюдения на галактики."
38. 2000г. Станислав Кожухаров - "Резултати от наблюдението на
Пълното слънчево затъмнение от 11 август 1999г."
39. 2000г. Иванка Добрикова - "ССД приемниците в астрофизиката"
40. 2000г. Божана Пешева - "ССД приемниците в астрофизиката"
41. 2001г. Елена Даскалова - "Визуални и ССД-наблюдения на кометата
LINEAR S4"
42. 2001г. Дамяна Панайотова - "Визуални и ССД-наблюдения на кометата
LINEAR S4"
43. 2001г. Борислава Спасова - "Космическият телескоп Хъбл и неговото
наследство"
44. 2001г. Атанас Батинков - "Секстант и приложението му в някои
практически задачи по астрономия"
45. 2001г. Васил Владимиров - "Определяне разстоянието Земя-Луна
по фотографии от Пълното лунно затъмнение от 9.01.2001г."
46. 2001г. Костадин Узунов - за цялостен принос в работата на МАК "Сотис"
47. 2003г. Владимир Колев - каталог "Малките тела в слънчевата система"
48. 2003г. Владимир Александров - "Кометен справочник"
49. 2003г. Стефан Василев - каталог "Малките тела в слънчевата система"
50. 2003г. Слави Глухов - каталог "Малките тела в слънчевата система"
51. 2003г. Анелия Киришева - "CCD наблюдения на Луната"
52. 2003г. Радослава Беева - "CCD наблюдения на Луната"
53. 2003г. Васил Даскалов - "Кометен справочник"
54. 2004г. Маргарита Хаджиева - "Пасаж на Меркурий - 07.05.2003г."
55. 2004г. Любка Стайкова - "Пасаж на Меркурий - 07.05.2003г."
56. 2004г. Вела Ирикева - "Вселената на Стивън Хокинг"
57. 2004г. Орлин Топалов - "Вселената на Стивън Хокинг"
58. 2004г. Александра Соколова - "Светлинното замърсяване в района на гр.Смолян"
59. 2004г. Мария Вълчева - "Светлинното замърсяване в района на гр.Смолян"
60. 2004г. Венета Димитрова - "CCD наблюдения на Луната"