в търсене на съмишленици тръгва по света /ограничавайки се най-вече до югоизточната част на Европа/. Но каква новина! В България има и други като тях! Сигурно разбирате, че контакта вече е неизбежен.
И така, след като е определена дата - началото на Април - всяка година една част от смолянските "сотис"-ианци тръгват за Варна. И то как тръгват! Здраво подготвени с най-различни теми за разговор с другите. Било то метеори, астероиди или комети - все странни теми за останалата част от земното общество (но най-нормални за планетяните). След около 12 часа пътуване с несъвършените превозни средства на Земята, разбити от тракане и кандилкане по пътищата, нашите герои победоносно пристигат на Варненска територия. Ясно. И други страдат от същата "болест". И се почва едно говорене, четене, питане, отговаряне.....
Но колкото и неща да си подготвил- всичко свършва за 3 дни - нещо като приказката за чудото. Пък и знаете как е - свърши ли работата, време е за забавление. Говоря за астро-бала - всички се събират на куп и се забавляват, само така както планетяните могат - неразбираемо за другите! След това пак се прибират при странно гледащите ги смолянчани. Пътуването май си струваше, та дори и само, за да се срещнеш с други като теб.
Но чудо - веднъж на две години се тръгва и за друго място! Този път дори държавата го организира, заедно с други странници физици. Сега пък става въпрос за доста по-сериозна среща. Тук вече трябва наистина да се подготвиш. Разни там професори се надпреварват да ти задават въпроси - някои доста трудни. Ако успееш да се справиш добре, ти дават стипендия. Малко, но все пак признание. Май досега "Сотис" доста добре се е потрудил та да постигне не една, а две победи. Две теми спечелиха! Кои са те ли? Ами те са "Фотографска фотометрия на свръхновата в М81" от Марияна Аврамова и "Визуални и фотографски наблюдения на кометата Hale - Bopp" от този, който в момента се опитва да ви разкаже историята. И после пак връщане. Защо всички приятни неща са толкова кратки?
Най-накрая на учебната година всички от "Сотис" се събират в своя свещен храм - Планетариума. Всеки, който е обикалял, всеки който се е трудил, всеки който е писал, учил, снимал или гледал нещо ново разказва на другите. Нещо като отчет - да се знае всичко. В края на краищата нали сме една малка група - всеки трябва да знае за другите. Ако някой случайно се е справил добре, работил е дълго, неуморно и всеотдайно всички му се радват и го даряват със свещените ритуални астро-фетиши. Дипломата за астроном любител - синьо картонче с името ти на него и "стотинката" на планетариума - нещо подобно на огромна монета с лика на храм-планетариума на него. Награденият грейва от щастие и гордост - вече е част от висшето общество на астрономите-любители /т.е. бая го е разболяла заразата бациликус астрономикус до смъртикус/.
Та това сме ние - "странници в един луд свят" /тази песен май за нас е писана/.
А този който пише тази странна история? Какво за него? И него бацила добре го е пипнал, та ги пише такива, нали? Май да. Та това "Аз ли съм или не съм" май пак за мен е писано. Или въпросът е "Аз ли съм или не бациликус астрономикус до крайна смъртикус"? Не знам и никой не знае. Не е и важно.

Костадин Попанастасов