Трябва ти една минута, за да си паднеш по някого, един час, за да го харесаш, един ден, за да се влюбиш в него и цял живот, за да го забравиш....

Човек се среща с много и различни хора. Колко от тях обаче оставят следа в неговото съзнание е въпрос на личен избор или неповторима случайност. Сякаш точно такава случайност ни запозна с него. Един човек, когото всички от компанията несъмнено числяха към нас. Той беше доказателство за нещо различно и по своемо особено, което вирееше там горе. На всички ни беше ясно, че за да достигнем неговите познания ще трябва да мине много време, но никой не усещаше той да ни гледа от високо. Ташко беше наш приятел в щуротии и в сериозни начинания. С него ни беше лесно да говорим. За нещо обикновено или странно, за нещо истинско или измислено. Той по странен начин намираше път към всеки. Как ли ни е възприемал и какво си е мислил за нас не можехме да гадаем. Беше ни странно, че с лекота се вплиташе в средата ни, без да го усетим. Ние си бяхме деца, а един възрастен беше готов да ни бъде съюзник. Всеки си запази по нещо от неговата доброта и човечност. А не е лесно да изтърпиш тайфа тийн-хлапета - нежни, но и твърдоглави, порастващи, но и все още деца.
Един човек, чийто ясен поглед срещна нашия още в мига, в който слязохме от автобуса. Един човек, който ни даде много - от знанията си по астрономия - като професионалист, до възгледите си за света - като приятел. Един човек, който ни накара да почувстваме хиляди нови неща и да повярваме в чудеса...

...Свободен като птиците, той "открадна времето" и остана там, където винаги е искал да бъде - при своята най - голяма любов - планината....