Всеки има спомени, които с времето придобиват подредена и завършена форма, но които лумват като пожар от изживявания и чувства, събудени от безкрайна сила.
Такива спомени си създавахме там горе в това райско кътче наречено НАО "Рожен". Бяхме малки ученици - всеки хукнал след собствени стремежи и разбирания и само мъничката лудост наречена астрономия ни слагаше под един знаменател. Живеехме в различни светове за своите различни възрасти, но нещо величествено и властно, нещо истинско и неузнаваемо ни накара до усетим истинското приятелство. Мястото, хората, нещата които вършихме, дори "пропилените" часове в безцелни разходки ни караха да осъзнаем, че общите интереси са онази желязна брънка, която пораждаха тези прекрасни дни.
Но ако не ви обясня, ще решите, че става дума за резерват или парк, до който всеки има достъп. Това е научно иследователска лаборатория по астрономия. Може би ви се струва странно, но времето там сякаш се мери с друг часовник, с различни стрелки и цифри. Часовник настроен на барометъра на метеоролозите, на RC на двуметровия телескоп, на водача на слънчевия "вик на модата" и на биологичния часовник на малцината странници, отдали дните си на това чудо - астрономията.
Та ние сред тях се опитвахме да почувстваме непознати неща. Поемахме дълбоко въздух в катранената нощ, в която забили поглед в небето, разтреперани чакахме следващото "чудо". Трескаво потрепвахме докоснали капчиците роса върху спалните си чували, пазещи ни от "августовския" студ на 1800 метра надморска височина. А всичкият насъбран трепет и безкрайно очакване се изливаха в едно единствено "Уаа-а-а". И нашите детски очи отново запечатваха тихата мощ на поредното небесно откритие и отново отправяхме поглед нагоре, усещайки непреодолимата сила на допира с небесната стихия.
А онзи огън, край който всеки присядаше, ни правеше по-различни, но и по-истински. Там можеше да срещнеш самите нощни птици - професионалните астрономи, нас кръжочниците (в началото страхливо, но в последствие все по-смело присядайки до тях) и една неповторима тишина, разкъсвана от китарен звън, нечий глас, а над главите ни, досами нас се спускаше безкрайното черно небе с безброй светещи звезди, които бяха едновременно близко и далече.
Едва, когато се прибереш отново в "цивилизацията", разбираш, каква огромна привилегия си имал, да бъдеш част от този екип, открил вратата към приятелството и усетил духа на различния свят, в който живеят астрономите.